by Elven Venom

Posts tagged “constellation without remorse

Legend of the eight suns / Легенда за осемте слънца

Tell me, young one, have you heard
on your way of soldier duty
about the local tale that lured
around this place with sorrow’s beauty?

Good old man, I do not know
what miracles have happened here.
I accept your village’s call,
eagerly, I want to hear.

The humble old man sat at ease,
staring at the fireplace
and told the story like a breeze,
speaking calm with note of grace.

Dating back to ancient days,
when sign of evil wasn’t heard,
lands were blessed with joyful rays
as mystic tribes abided Earth.

Proudly, like the sun they shined,
with endless thirst for wisdom, knowledge,
the smallest grains of light they’d find,
most worthy were to be acknowledged.

But from place unknown emerged
and came a stranger – interruptor,
the tribes of light he slayed and scourged,
becoming bloody, true destructor!

Strange magic he did cast
their will he broke this woeful day
time itself he outrunned fast
their very light he drained away!

Then the strongest kins of all
assembled with their fullest force.
The freedom fighters faced the foe
and came to grips without remorse!

Seven young souls and a sage –
a ray of hope in racial hell
into battle did engage
but in the clash their leader fell.

The grass was then completely dried,
paleness to the mountains – brought,
azure heavens also cried
for the ones who bravely fought.

Entire race – eradicated,
seven-star constellation
remained,
the roaming legend still awaited
until triumphal vengeance
is gained!

***

Чувал ли си, момко снажен,
тръгнал тук по воинска длъжност,
за приказка от порядък важен,
що се носи в таз окръжност?

Кажи ми, дядо, недей се вая,
сефте идвам в твойто село,
искам приказката да узная –
що за чудо тук се е плело?

Седна старецът удобно,
очи в огнище ококори
и разказа му подробно,
без да бърза, проговори:

Назад, във древни времена,
нейде из старинни дати,
тук живели племена,
от всички люде по-чудати!

Гордо греели кат слънце,
вечно жадни за познание,
лъч посят във всяко зрънце,
най-достойни за признание!

Незнайно от къде обаче
изникнал странник – нарушител.
Превърнало се туй юначе
в техен кървав разрушител!

Странно чудо бил направил:
воля им за миг пропукал,
самото време изпреварил,
светлината им засмукал!

Тогаз най-силната рода,
опълчила се с всички сили!
В борба за тяхна свобода
в ужасяващият враг се впили!

Влезнали в борба осмина –
лъч надежда в расов здрач.
Един се в сблъсака спомина –
не друг, а техният водач!

Тогаз изсъхнала тревата
и планините побелели,
разплакала се и синевата
в траур за борците смели.

Цяла раса бе затрита
останало седемзвездното съзвездие.
Легендата им още скита,
очакваща триумфалното възмездие!

Advertisements