by Elven Venom

Кратки разкази

Кралските Ловци

Те не спят. Те не почиват. Те не мигат. Те не се молят за милостиня, нито дават такава. Едно нещо правят най-добре. Убиват.

Историята им е хилядолетна. Кръвната им линия е дълга, а кръвта, която са проляли е променяла цвета на мнозина реки и е пояла трептящата от ужас почва на много земи. Мракът на призванието им се е утаил дълбоко във вените и блика чак в очите им. Не се гордеят с постъпките си, но са оправдани. Убиват в името на своето кралство. Наети от него, те отнемат животите на всяка една заплаха, за да го защитават. В името на земята си.

(more…)


Из дневникът на един немъртъв

Ден 21.

Мастилото е все още в изобилие. Перото ми е изключително красиво и върши прекрасна работа.
Този дневник е броня за здравият ми разум, тъй като с всеки изминал ден чувствам, че полудявам все повече.
Светът се върти и реалността все повече се изкривява. Плашещо е. Ние сме плашещи, но хората са още по-страхливи. Стремим се да страничим от тях, за да не внесем излишна паника. Те не са ни врагове. Врагове са техните и нашите сенки, таящи се в сърцата. Ние сме също хора. Бяхме.
Все още сме на борда на призрачните кораби. Стари и порутени, но задвижени от магията на моят господар, моят спасител.
Той не ни командва. Ние доброволно се съгласихме да му служим. Взаимна спогода.
Ние сме много. Ние сме легион. Ние сме ответният удар срещу съществото, наречено Неосветеният и с хиляда кораба на отвъдното плаваме през Индийският океан, за да приключим с несвършените си дела на този свят.
Времена на война настъпват, както е имало преди, както ще има и занапред. Времена на раздор. Времена на сблъсъци и сълзи. Колкото и страховити да сме, най-големият ни коз ще дойде от небето и ще разкъса сенките по пътя си.
Хората не трябва да страдат. Те трябва да бъдат спасени от надвесилата се заплаха на всяка цена. Ние, чудовищата, ще да дадем всичко от себе си, за да ги защитим.

– Стивън Рейглум, Рицар на Смъртта,
капитан на първи, втори и трети кораб на отвъдното. Немъртъв.


[Кратък разказ] Враната, лисицата и сиренцето

В едно красиво и слънчево утро, гальовните лъчи на слънцето едва се бяха прокраднали през чистият безоблачен небосвод, тепърва започвайки да обгръщат близката широколистна гора в топлата си прегръдка. Там, на един дъб, тихо и спокойно стоеше една чисто черна врана, един от главните последователи на Господарят на Илюзиите Голу’Ровал. (more…)


[Кратък рaзказ] Звездопад

Мистичните пясъци на пустинята Яурлит танцуваха в чудата хармония с повеха на среднощният неспокоен вятър, кръжащ ниско под нетипично начумереното за тази земя небе. Гъст мрак се бе спуснал сред небосвода, закривайки всички звезди и самотният полумесец. Някъде в средата на този танц, фигура облечена в бяла копринена рокля си проправяше път през старите дюни. (more…)


[Кратък разказ][Teaser]Разправят, че сам, елф не може да надвие дракон

Кюрин, Първородният Лечител, крачеше бавно и устремено през криволичещите пътечки на Огнената планина – тази, за която разправят, че криела подземни пътища, водещи към огромен активен вулкан. Природата наоколо беше изумителна. В ерата на Първородните като чели всичко бе такова. Растения вирееха наоколо на воля и навсякъде цареше хармония. Вятърът умерено вееше снежно-белите коси на мъдреца, което подсилваше насладата от разходката му. (more…)


[Кратък разказ] Търговец на тъмнина

Сянка. Тъмно отражение на тяло или предмет, видимо само при наличието на светлина. Не са много хората, които се замислят дълбоко над тази дума. Дали защото е скучна, или просто няма нищо за изучаване покрай нея? И в двата случaя – аз не мисля така. (more…)