by Elven Venom

The Healer and the three moons [+превод]

There was once an elf – a healer,
known for adoring the vast night sky
richly studded with
glittering constellations,

but one beauty conquered all
painted by the dark nocturne –
alone, the very silver moon.

Nevertheless,
his life was somehow incomplete,
like a puzzle – lacking pieces.

But all was twisted in a single night,
as whispers fondled his long ears.
“A song of nightingale”, he thought,
“Sweet, enchanting and so calm”.

Like a magnet, he was pulled
by this gravity so strong,
irresistible and pure,
an urge was tickling his soul.

He rushed into the oldest woods –
a place where no one ever wanders.
As he approached into the depths,
his heartbeat fastened, went insane.

On bed of autumn leaves, unconscious,
shivering, in lancinating pain,
she was not a bird, but maid,
suffering from deadly illness.

Dreams and imaginations wild
overflowed reality,
tears filled his diamond eyes
as he saw her body lying.

He ran his fingers through her hair,
her eyes – closed,
yet she was so gorgeous,
placed his warm hand on her forehead
and the illness was no more.

Her eyelids slowly opened wide,
triggering a sacred moment,
thus his puzzle was completed,
as three moons rose throughout the night.

One was already above
the night sky, glowing in tranquility,
the other two woke up, so charming
there, within the maiden’s eyes.

She moved her wine-red cotton lips
and kindly spoke to the healer:
“You saved my life. Can I repay you?”
He smiled, blushed and then replied:
“There is no need, for your existence
is my reward.”

Имало едно време елф – целител,
знаен с обичта си към обширното нощно небе,
богато осеяно
с мъждукащи съзвездия.

Но една красота всичко владяла ,
изрисувана от нощният пейзаж тъмен –
не друго, а самата сребриста луна.

Въпреки това,
животът му бил непълен,
като пъзел с липсващи парчета.

Но всичко се извъртяло в едничка нощ,
когато ушите му от шепот били погалени.
“Песен на славей.” – помислил си той,
мила, вълшебна и спокойна.

Придърпан бил той като магнит
от тази силна гравитация
чиста и неустоима,
устрем душа му гъделичкал.

Към най-старите гори забързал –
място, гдето никой не витае,
в дълбините наближил и сърцето му
забързало и полудяло.

В безсъзнание, на легло от есенни листа,
трпереща от пулсираща болка,
не билa птица, a девойка,
страдаща от смъртоносна болест.

Диви видения и въображения
препълниха реалността,
сълзи изпълниха диамантените му очи,
гледайки лежащото и тяло.

Погалил и косите с пръсти,
очите и – затворени,
въпреки това прелестна била тя,
положил ръка на нейно чело
и веднага изчезнала болестта.

Бавно и широко се отворили нейните клепачи,
създавайки момент сакрален,
чрез който пъзелът му бил завършен
с изгряването на три луни.

Една вече горе била сред нощното небе,
светейки в спокойствие.
Двете други, чаровни, събудили се
в очите на девойката.

Размърдали се винено-червените и устни
и мило проговорила тя на целителят:
“Ти спаси животът ми. Как мога да се отплатя?”
Изчервен, той се усмихнал и отговорил:
“Няма нужда, защото твоето съществуване
е моята награда.”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s